Новини от Европейския форум на хората с увреждания

Борба срещу нова ера на изключване – реч на президента на Европейския форум на хората с увреждания по време на Европейския ден на хората с увреждания 

3 декември 2025, Брюксел

 Уважаеми Комисар, уважаеми гости, скъпи приятели и колеги,

От името на Европейския форум на хората с увреждания, за мен е чест да ви приветствам на това важно събитие за европейското движение на хората с увреждания. Европейският ден на хората с увреждания не е просто място за размисъл; той трябва да бъде пространство за насока. Пространство, където правим равносметка, но и поемаме отговорност. Пространство, където признаваме реалностите, пред които са изправени хората с увреждания, но също така където събираме колективната си сила и се ангажираме с действия. Защото предизвикателствата пред нас не изискват нищо по-малко.

2025 г. беше ключова година за движението на хората с увреждания. ЕС беше прегледан за втори път от Комисията по правата на хората с увреждания. Европейската комисия представи предложението си за следващия бюджет на ЕС. И най-накрая получихме потвърждение, че втората половина на Стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания ще продължи с нови инициативи, нещо, което EDF и всички наши членове настояват многократно, откакто настоящата Комисия встъпи в длъжност.

Комисията нарече това „година на размисъл“, но Европа вече няма лукса да размишлява без действия. Не и когато 100 милиона европейци с увреждания все още са изправени пред системно изключване. Не и когато правата, залегнали в Конвенцията за правата на хората с увреждания, все още са далеч от реалност в ежедневието на милиони. Ако ЕС и неговите държави членки са сериозни в изпълнението на своите задължения, тогава тези ангажименти трябва да бъдат в основата на техните политически приоритети и в техните бюджети. Защото думите не прилагат права. Финансирането, законодателството, прилагането и политическата воля превръщат правата в реалност.

Бариери за хора с увреждания

• Истината е, че въпреки напредъка, бариерите, пред които сме изправени, остават дълбоко вкоренени.

• Разликата в заетостта остава в застой, оставяйки твърде много хора с увреждания изолирани от пазара на труда. Почти една трета от хората с увреждания са изложени на риск от бедност и социално изключване.

• Свободата на движение, крайъгълен камък на европейското гражданство, все още не е реалност за мнозина поради недостъпния транспорт, фрагментираните системи за подкрепа и бюрократичните пречки.

• Дискриминацията, както пряка, така и системна, остава широко разпространена. А в редица страни от ЕС все още сме свидетели на увеличаване на институционализацията на хора с увреждания, както и на нехуманни практики, като например насилствена стерилизация, които нарушават човешкото достойнство и нарушават Конвенцията за правата на хората с увреждания по най-фундаментален начин.

• И всяка бариера, която посочих, е още по-екстремна за хората с увреждания, изправени пред множество и пресичащи се форми на дискриминация: жени с увреждания, хора с увреждания от ромски произход или от мигрантски произход, общността на ЛГБТИ+ хора с увреждания, деца с увреждания и възрастни хора. И, колеги, няма да забравим нашите братя и сестри с увреждания, живеещи във военни ситуации по целия свят, включително много близо до дома, в Украйна и в Газа.

Стратегия за правата на хората с увреждания

Ето защо ние изискваме както от Комисията, така и от държавите членки да предложат амбициозни действия и водещи инициативи, а не символични жестове, не „пилотни проекти“, не поредна политическа декларация или препоръка. Амбициозни, структурни, приложими мерки, които трансформират живота. Втората фаза на Стратегията за правата на хората с увреждания трябва да бъде смела, основана на Конвенцията и създадена в тясно сътрудничество с организациите на хората с увреждания. Тя трябва да запълни празнините, оставени от първия период на стратегията. Тя трябва да промени живота на хората към по-добро. Трябва директно да усетим въздействието на тази стратегия и да можем уверено да кажем, че нещата са се подобрили, защото Европейският съюз е редом с нас в защитата на нашите права.

Всичко по-малко би било колективен провал и победа за онези, които подкопават европейския проект, онези, които воюват срещу многообразието и равенството, и онези, които поставят други интереси пред тези на европейското население.

Бюджет на ЕС

Това ме навежда на темата за многогодишната финансова рамка, бюджета на ЕС. Трябва да говорим ясно: Тя не е просто счетоводно упражнение. Тя е декларация за приоритети. Тя е политически компас. Тя е един от най-мощните инструменти, с които ЕС разполага, за да оформя обществата.

Надявахме се на ясен знак за подкрепа от Комисията за социалните цели на ЕС. Но вместо това сме свидетели на преструктуриране и централизиране на средства, което представлява по-малко социални инвестиции и компрометира задължението за спазване на Конвенцията.

В настоящия бюджет 25% от социалните фондове са запазени за социално приобщаване. Това е от решаващо значение за осигуряване на финансиране за приобщаване на хората с увреждания. В предложената многогодишна финансова рамка след 2027 г. това заделяне на 25% е премахнато, което означава, че тези инвестиции просто ще се изпарят в много държави членки, особено в тези, които вече инвестират недостатъчно в социалните права. С други думи, вече няма да има гаранция за разходите, които подкрепят хората с увреждания. Това ще зависи от държавите членки.

И тогава идва може би най-сериозното безпокойство: изоставянето на благоприятстващите условия за използване на средства от ЕС. Тези условия не бяха перфектни, но бяха последната ни защита срещу злоупотребата със средства от ЕС. Те позволиха на гражданското общество да държи националните правителства отговорни, когато публични средства се използват за поддържане на сегрегиращи институции – практики, които Комитетът по правата на хората с увреждания многократно е осъждал.

И не на последно място, беше изключително разочароващо да видя, че Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания не фигурира никъде в членовете, определящи хоризонталните принципи за фондовете. И колеги, това не е технически пропуск. Това е политически избор, към който всички трябва да се върнем, работейки заедно с Парламента и държавите членки.

Подготовка за кризи и бедствия

Освен бюджета и Стратегията за хората с увреждания, ще обсъдим и подготовката на хора с увреждания при кризи и бедствия. Кризите, независимо дали са природни бедствия, извънредни ситуации в здравеопазването или конфликти, стават все по-чести. И въпреки това хората с увреждания остават опасно незащитени. Твърде често плановете за действие при извънредни ситуации се пишат без нас, процедурите за евакуация ни игнорират, а хуманитарните реакции пристигат твърде късно или изобщо не пристигат. Подготовката е въпрос на живот, безопасност и достойнство.

Движение за хора с увреждания

А сега, колеги, позволете ми да премина към по-лични размисли, тъй като това ще бъде последното ми изказване на тази конференция като Президент на Европейския форум на хората с увреждания.

Излязохме на улицата, за да гарантираме, че уврежданията ще бъдат признати в Договора от Амстердам. От създаването на EФХУ през 1997 г. съм свидетел на изключителната еволюция на нашето движение. Постигнахме победи, които мнозина смятаха за невъзможни. Решителният принос на европейското движение за хора с увреждания за окончателния текст на КПХУ и историческото ратифициране на Конвенцията от Европейския съюз доказват, че застъпничеството, основано на правата на човека и водено от нас, може да промени самата посока на развитие на Европа.

Заедно преминахме през Брюксел с над един милион подписа, призоваващи за законодателство против дискриминация за хората с увреждания. Нашето движение подкрепяше всяко разширяване на ЕС като средство за постигане на напредък по отношение на правата на хората с увреждания. Поставихме въпросите на уврежданията на преден план в политическия дневен ред на лидерите на ЕС с Европейската година на хората с увреждания през 2003 г., поредицата от срещи на Европейския парламент за хората с увреждания и Декларацията за състоянието на Съюза по въпросите на уврежданията през 2011 г. с участието на председателите на Европейския съвет, Парламента и Комисията.

През всички тези години доказахме, че активното ни участие в разработването на политики носи и ще продължи да носи права и защита на хората с увреждания. Например, Директивата за равноправна заетост, Европейският акт за достъпност или Европейската карта за хора с увреждания, за да назовем само няколко. И го направихме амбициозно, критично и конструктивно.

Сблъскахме се и с политически, икономически и социални предизвикателства, като финансовата криза, мерките за строги икономии, пандемията от COVID-19, войната в Украйна, кризата с разходите за живот и всички последици от климатичната криза. Във всички тези ситуации хората с увреждания бяха сред най-засегнатите, а движението на хората с увреждания винаги оставаше единно и играеше важна роля в повдигането на въпроса за специфичното положение на хората с увреждания и в предложенията за промяна.

Борба срещу нова ера на изключване

Но трябва също да признаем, че настоящата политическа среда около нас се е променила. Ерата, която възхваляваше равенството, многообразието, приобщаването и правата, се заменя от ерата на изключване, разделение и дерегулация. Реакционните наративи набират сила. Гражданското общество е заглушавано в някои страни, където финансирането и гражданското пространство се съкращават. Гражданското общество е задушено.

И нека бъдем честни: макар тази негативна реакция да изглежда насочена първо към други групи и каузи, тя засяга и нас. Създава климат, в който организациите на хората с увреждания може да се чувстват под натиск да мълчат.

Но колеги, помнете нашата история: ние няма да мълчим. Защото мълчанието е капитулация. А движението на хората с увреждания никога не е било движение на капитулация.

Винаги сме проявявали устойчивост. Но устойчивостта трябва да бъде посрещната с отговорност. Затова не бива да се отдръпваме. Време е да защитим правата си чрез ефективно застъпничество. Време е да засилим капацитета си да действаме заедно и по-твърдо от всякога. Колеги, време е да покажем лидерство и силата на колективните действия.

Затова желая на всички смелост и ползотворни дискусии, водещи до действия, които да проправят пътя за приобщаваща Европа, към която всички се стремим и която заслужаваме.

Благодаря ви за вниманието.