Информация от Европейския форум на хората с увреждания

Законът за достъпно жилищно настаняване, предложен от Европейската комисия на 9 септември, игнорира нуждата на милиони хора с увреждания от достъпно жилищно настаняване.

Всъщност, хората с увреждания или достъпността дори не са споменати, нито пък е направено позоваване на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Конвенцията е обвързващ текст, който следва да урежда цялото законодателство на ЕС.

Законът за жилищното настаняване се фокусира най-вече върху недостига на жилища в по-големите градове („райони под жилищен стрес“), като е насочен по-специално към последиците от краткосрочните наеми, както и към вторите домове. Макар че това осигурява ограничено облекчение, то не разглежда специфичните нужди на хората с увреждания, група, която също е засегната от недостига .

За да има реална промяна за хората с увреждания, окончателният текст на закона трябва:

• да включва разпоредби относно изграждането и обновяването на жилища в съответствие със стандартите за достъпност;

• да се приемат мерки за обновяване на съществуващия жилищен фонд, за да се гарантира, че той е достъпен за хора с увреждания (включително адаптации за хора с физически и сензорни увреждания);

• да се включат мерки за смекчаване на допълнителните разходи за живот за хората с увреждания и повишения риск от бедност и социално изключване, свързани с високите разходи за жилище.

• Признаваме, че недостигът на жилища за хора с увреждания се простира отвъд големите градове и градските райони поради липсата на достъпна инфраструктура.

Законът би могъл да промени ежедневието на хората, които често са сегрегирани в институции или са затворени в собствените си домове . Но само ако тези искания бъдат изпълнени. Настоящото предложение на ЕК няма да осигури почти никакво подобрение за хората с увреждания.

Торкилд Олесен, вице-президент на Европейския форум на хората с увреждания, споделя:

“Изключително разочароващо е, че Комисията реши да игнорира нашите нужди, въпреки нашата застъпническа дейност и представените решения. Сега разчитаме на Ирландското председателство и Парламента, за да гарантираме, че няма да изостанем.”